От края на 1944 г. та до ден днешен във Вардарска Македония се развихря една небивала антибългарска кампания. Тя е съпроводена от едно грубо и безцеремонно ограбване и фалшифициране на българската история и на българското историческо наследство и култура. Надявахме се, че като си отидат от този свят старите измамници, академиците от МАНУ, историчарите от Институтот за национална история, литераторите, фолклористите и  т.н. от старата просръбска школа, че грабежът и фалшификациите ще престанат. Но ставащото и сега опроверга надеждите ни.

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ АРХИВЪТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

От дни на българския книжен пазар се появи една дългоочаквана книга - „Архив на Гоце Делчев“. Тя е резултат на продължителната работа и изследванията на историците-документалисти Ива Бурилкова и Цочо Билярски, дългогодишни специалисти в Централния държавен архив в София, посветили голяма част от живота си на проучването на македоно-одринския въпрос и на политическия и културния живот на българите. В резултат на техните упорити съвместни проучвания нашата историческа наука се е обогатила с близо стотина документални сборника и стотици публикации. Огромният том, в който е поместен архивът на Гоце Делчев - един от най-големите български революционери е издание на най-реномираното българско издателство „Захарий Стоянов“.

Вероятно много от нашите читатели се запитват защо нашите Македония, Северна Добруджа, Тракия, Моравско и Западните покрайнини са извън границите на България, а народа ни разпокъсан и подлаган на жестока денационализация и отбългаряване. Огромна е документацията, наша и небългарска която дава отговор на този въпрос. Един от най-категоричните отговори на него дава Кръстю Мисирков в дневника си. Той, както и писанията на Симеон Радев, д-р Владимир Руменов, Константин Стоянов, Данаил Юруков разкриват официалната руска политика спрямо България, както и действията на руските консули в Македония срещу народа ни. 

С Младотурската революция през 1908 г. е свален турския султан Абдул Хамид. На турския престол застава султан Мехмед V. Македонските и тракийските българи активно участват в революцията и с надежда приемат започналите промени в Турската империя. ВМОРО се легализира, като редица от нейните членове вземат най-активно участие в политическия живот. Създават се български политически партии, започват да излизат в Цариград, Солун и Битоля български вестници и списания. Българите изпращат свои представители в Османотурския парламент.